Чесно казано, не успях да я изтърпя. Послушах първите час и по половина-два и толкова. Това е някаква литературна чалга, с елементи на самицелен хумо, който автора се е опитал да изстиска от повествованието си, придавайки на героите някаква крайна неадекватност. Предполагам, че просто не е за мен. Рязсмях се на 3 места и се просълзих на 1. Но не толкова заради описаните ситуации, а по-скоро заради някакъв вътрешен резонанс. Иначе става, да запълни времето, докато си изчистя вкъщи.

Имаше забавни моменти, но като цяло е скучна.

Пет звезди за автора и книгата!Рядко изказвам негативни мнения, защото ценя труда на хората зад микрофона.Сано е страхотен актьор, но не е моят "разказвач". Убива смешката в зародиш. Един съвет към слушателите: УВЕЛИЧЕТЕ СКОРОСТТА. Само по този начин ще придадете някаква емоция в гласа на четящия.

Значи като четох книгата за първи път - бях в парка. Хората ме заобикаляха като някой, най-вероятно защото не спирах да се смея... А сега отново ме гледат странно ... Защо ли?

Типично българско. И ти се плаче, и смях те напушва. Явно толкова вече сме сбъркани, че се смее на подобни неща. Добър подбор на образи, живи. Живи, защото сме срещали всеки един от тях. Прочитът е хубав!

Изключително плосък хумор.Прочитът на Александър Сано я прави още по-тегава за слушане.

Отврат

Слушайки , не знаех да се смея или да плача за нашата действителност. Прекрасно описана от автора. Определено ми хареса.

Ето това е българската действителност,браво,автора е влязъл в същността на българщината.Всеки може да намери себе си.....Четеца е професионалист.

Много забавни истории. Смееш се с глас, но се и замисляш за българите и ежедневието им. Има и тъжни разкази и поезия, които те хващат за гърлото. Чудесно изпълнение на Александър Сано.